Мода от Занзибар - част 3

 

Основната им дреха е вид туника от червен плат, много гривни и други бижута и носят нещо като копие, не знам за какво им служи и дали винаги го носят. Самите те са чернокожи и то много тъмни.

Масаите са африканци, които обичайно живеят в пустинята. На остров Занзибар също има масаи. Те изработват ръчно различни предмети и ги продават, главно на чужденци. Носят национални облекла, в които изглеждат странно, да не кажа заплашително. 

Една вечер те бяха допуснати в ресорта, в който бяхме отседнали и бяха направили базар. 

Харесах си една гривна от рог.

Договорихме се за цената. Аз, обаче, не носех пари и помолих масая да ме изчака, за да отида до стаята и да взема. Той, обаче, излезе с друго предложение.

"Утре нали ще отидеш на плажа?"  - пита той.

"Да" - казвам.

"Тогава утре ще ми платиш гривната." - казва той. Помислих си, че може и да не го позная. Той сякаш прочете мислите ми и бързо каза:

"Ще ме познаеш по бялата гривна на лявата ми ръка. Само аз нося бяла гривна на лявата ръка." - и ми показа гривната на ръката си.

"Добре. Към 12 часа ще бъдеш ли там?" - питам аз.

"Ще бъда." - отговори той. Оставих гривната и понечих да си тръгна, когато го чух да казва:

"Вземи си гривната." Обърнах се и видях, че ми я подава.

"Ама нали за утре се разбрахме." - казвам аз.

"Утре ще ми я платиш. Вземи си я.". Изненадах се. От къде е сигурен, че утре ще му я платя? Взех гривната. На другия ден в уреченото време отидох на плажа. Носех гривната в ръка, за всеки случай, ако аз не го позная и той не ме познае, като види гривната ще се сети коя съм. Зорко наблюдавах масаите по плажа, но не открих моя човек. Никой не носеше бяла гривна на лявата ръка, нито пък приличаше на човека когото търсех. Прекарах около час на плажа. Знае ли човек, може масайската точност да е плюс/минус час. Човекът не се появи. Можех да се прибера с оправданието, че той не е дошъл на срещата, но вместо това реших да предприема друг ход. Знаех, че в края на плажа масаите имат пазарче. Може пък той да работи там, може дори да си е мислил, че аз ще отида там. Реших да посетя това място. Повървях около 1.5 км по плажа и пристигнах. Оказа се, че това не е точно пазарче, а мястото, където масаите изработват своите неща. Всичко е много примитивно. Всички изделия са с много ръчен труд. Обиколих пазара, но не открих моя човек. Затова пък разгледах масайските стоки на дневна светлина. И понеже съм ценител на ръчно изработените неща, не можах да устоя и си купих диадема и чехли. И двете са ръчно украсени с мъниста. 
Чехлите са от естествена кожа.

А какво стана с гривната вероятно ще ме попитате? До края на пребиваването ми там аз всеки ден носех гривната в чантата си. Не я слагах на ръката си, защото не я чувствувах моя, не я бях платила. Съпругът ми се шегуваше, че ако не я платя ще ми направят вуду-магия.  Надявах се все пак моят масай да се появи, но това не се случи. Сега нося гривната и я приемам като подарък. Аз направих каквото можах. Дано на масая да не му се е случило нещо лошо, поради което не дойде. И да е жив и здрав.