Мумбай и пазарите
- Написана от А. Сурова
- Публикувана в ПЪТЕШЕСТВИЯ
- Прочетена 31926 пъти
- Коментирайте първи!
Казват, че Мумбай бил раят на шопинга. Решихме да проверим и затова се включихме в екскурзия с името "Мумбай и пазарите".
Пое ни екскурзоводка - индийка, жена на средна възраст, облечена в национално облекло, с красиви индийски бижута от корал и тюркоаз, достолепен червен копринен шал около врата и много добър английски език. Повежда ни през града и ни обяснява историята на различни сгради. Минаваме покрай гарата, известна с уникалната си архитектура и украса. Все пак нашата цел са пазарите и се отправяме към първия от тях - този за платове.
Пазарът е покрит и се състои от много малки магазинчета, предлагащи всевъзможни тъкани - за дрехи, за пердета, за завивки... Цени няма. Трябва да попиташ и тогава ти казват. Изборът е огромен. В този пазар се сблъсках с първото си разочарование от Индия. Продават прекрасни платове, а обстановката в пазара е мрачна - тъмно е, пътеките са много тесни, двама души трудно се разминават, освен това са мокри и кални. Не знам от къде се взема някаква вода, която се стича по пътеките и образува локви, които трябва да прескачаш ако не искаш да минеш през тях. Не си купих нищо от този пазар и излязох на улицата с надеждата, че на следващия ще е по-приятно.
Пред пазара за платове
Следващият беше пазар за златна и сребърна бижутерия. Тук нещата стоят по друг начин. В същност това е част от града, в която има само магазини за злато. Сребро има тук-там.
Влизаме в един от златарските магазини. Обстановката е направо луксозна, а освен това на първия етаж има голям банков клон. И има защо. Тук има бижута, които със сигурност не се плащат в брой, освен ако купувачът не е ексцентричен богаташ с куфар с пари и държи да го носи в магазина. Осведомяваме се за цената на грам злато. Стори ни се твърде висока, разгледахме и излязохме навън. А там екскурзоводката ни пита: "Купихте ли си нещо?". "Не, много е скъпо златото тук" - отговарям. А тя почти възмутено обяснява: "Това е международната цена на златото!". След малко коментари се разбира, че всичко си е както трябва да бъде. Само че тук златото е 26 карата, а не 14 карата, както е у нас. Така че нормално е да е почти два пъти по-скъпо. Не си купихме нищо, но тук се изкефих (не е литературна тази дума, но пък е много точен жаргон!) от индийците. За какво става въпрос? Имаше няколко дами - туристки, които непрекъснато питаха ще посетим ли магазин, в който да могат да си купят бижута с диаманти. Е, най-после бяхме в такъв магазин, но те нищо не си купиха, защото им се стори скъпо. Сигурно са очаквали, че в Индия диамантите са на безценица. Само че не са, и няма защо да бъдат. Браво на индийците! Не си продават евтино ценните неща, които имат. За всяко нещо трябва да се плаща реалната цена. Ако плащаш по-малко всъщност ощетяваш продавача.
Някъде между пазарите
След това дойде ред на следващия пазар - този за плодове, зеленчуци и домашни животни. Имаше прекрасни малки животинчета - котенца, зайчета, птички и други. А плодовете бяха наистина красиви и добре опаковани. Само че общата хигиена в пазара ми се видя под всякаква критика. По пътеките се търкалят гниещи кори от банани и други подобни обелки. Внимавам да не се подхлъзна. Във въздуха се носи лоша миризма (изразявам се така, за да не кажа смрад); сигурно идва от неизхвърлените развалени продукти. Екскурзоводката взема един плод, подава го на една туристка и пита: "Ухае прекрасно, нали?" Туристката отговаря любезно: "Да, да", поглежда ни съзаклятнически и ние също клатим глави в знак на съгласие. Да, плодовете ухаят, но боклуците смъдят. Излизаме навън. И там подобна картина, с тази разлика, че пече слънце и има ужасно много хора. Трябва да минем на отсрещния тротоар, но улицата е много широка, с по няколко ленти в двете посоки. Има светофари, но не знам на какъв принцип работят. Тук екскурзоводката се изяви като екскурзоводка-героиня - просто вдига табелата с нашия номер и започва да маха на колите да направят път на групата. И, представете си, те спират и ние минаваме. Браво на тази жена, изобщо не е лесно да си гид в Мумбай. Тръгнах си с тъжно чувство от този пазар. Защо не го изчистят? Винаги търся да видя хубавото, а не лошото там където отивам, а сега ми остана лош спомен. Или може би индийците имат свои си критерии за чисто и мръсно. Ха, ето ти сентенция: мръсното не виги е мръсно (от тяхна гледна точка). А ако го кажа от наша гледна точка, то може да звучи така: чистото не винаги е чисто. Е, добре, пак намерих нещо положително.
Нещата придобиха по-добър вид, когато ни заведоха на главната търговска улица. Там магазините са си съвсем прилични и ако не броим това, че няма обявени цени на стоките, шопингът си е добър. Има и сергии по тротоарите. Напазарувахме си разни неща, индийско производство и се отправихме към автобуса. Аз обичам да си купувам местни облекла и аксесоари от местата в които ходя. После ги комбинирам с други, по-универсални елементи на облеклото и така се получава тоалет, който е оригинален без да изглежда етно. А в същото време ми остават спомените от мястото, в което съм била. По тази система всеки ден имам да си спомням за много места. Например днес носих колие и обици от Сингапур, гердан от Мавриций, пръстен от Ротердам, чанта от Оман... колко много спомени. Та така, да не се отплесвам, защото екскурзоводката чака и пита: "Купихте ли си нещо?". Този път гордо отговарям "Да!" и дори и показвам покупките. Тя възторжено кима с глава: "Браво, браво, и за децата сте купили, много хубаво!". Чувствувам, че е доволна, почти горда. Останах с впечатлението, че за индийците е много важно да видят, че стоките им се купуват; сигурно това ги ласкае, повишава националното им самочувствие, (което в същност си е напълно нормално). Имат наистина прекрасни неща на съвсем добри цени.
Тези жълти панталони си купих от Мумбай. Моделът се казва "Али Баба". С тях ходя на плаж. Предизвикаха голам интерес у дамите на кораба.
Качваме се на автобуса и потегляме към пристанището. Пътувам и си мисля: какво е общото ми впечатление от Мумбай? И добро, и недотам. Остана ми неприятният привкус от пазара за плодове, гонитбата с таксиметровите шофьори, мокрите пътеки в пазара за платове. Почувствувах, че искам да се прибера по-скоро на кораба - нашето малко убежище, в което е чисто, спокойно, нашенско. И все пак индийците ми станаха симпатични - това е техният начин да се борят с живота, а на когото не му харесва, може да не ходи там. Тогава си мислех, че ще съм от тези хора, но сега, няколко месеца по-късно, вече не съм толкова сигурна. Все пак не съм посетила Тадж махал...
Пред пазара за платове
Вечерта корабът отплава. Напускаме Индия за да се отправим към едно ново предизвикателство - свърталището на пиратите - Аденския залив. Какви приключения ни очакват ще видим. Както се казва - следва продължение!