Мода от Занзибар - част 2

Ето една рокля, с която се сдобих докато прекарвах времето си на плажа в един ресорт в Занзибар. По плажа вървят търговци, които продават различни неща. Те носят стоката си на ръце и се движат. Няма сергии. Ако искаш да видиш нещо, просто спираш търговеца и той ти показва каквото искаш. Спрях една жена, която продаваше дрехи. Разгледах ги. Всичките бяха от хубави материи, памук със или без декорации. Няма етикет за произход, но не ми и трябва. Мога и сама да разпозная хубавото. Жената ме пита харесва ли ми цветът.

"Ако искаш, ще ти донеса и други цветове" - казва тя.

"От къде?" - питам аз.

"От там." - сочи тя едно място, което е на около 1.5 км от нас. Не бих я пратила да върви 3 км пеша в жегата само за да проверя дали другите разцветки ще ми харесат. Купих роклята. На другия ден станах свидетелка на подобна случка, само че клиентката поиска да й донесат още неща (някакви панталони) и жената ги донесе. Тя се движеше с едно дете на около 6 годинки. Беше ми казала, че й е дъщеря, казвала се Наташа. Нямала нищо руско, просто майката харесвала това име. Та това детенце заедно с майка си трябваше да върви по плажа 3 км, за да задоволят капризната клиентка.

Някой бил казал, че клиентът винаги имал право. Фраза от категорията "крилати глупости"! На този свят има и нещо като човещина. Но това е друга тема за размисъл, да се върна към роклята.

Роклята е от памучно трико, много мека и приятна за носене.

Декорация от разноцветни кристали.

А това съм аз, облечена в тази рокля. Пейзажът си е наш, български.

Има и други неща от Занзибар, но за тях - в следващи публикации.