Суецкият канал - новият Нил
- Написана от А. Сурова
- Публикувана в ПЪТЕШЕСТВИЯ
- Прочетена 1574 пъти
- Коментирайте първи!
Нашето пътуване с круизния кораб продължава. Намираме се в Шарм ел Шейх - Египет и трябва да преминем през Суецкия канал, за да стигнем до Порт Саид.
Някога, когато учехме история на древните цивилизации, естествено учехме и историята на древния Египет. От тогава съм запомнила, че реката Нил е от жизнено важно значение за живота в тази страна. Но това е било в древни времена. Представете си, че сте пристигнали с кораб в Шарм ел Шейх (както бяхме ние), само че не сега, а преди два века. Представете си, че трябва от там да отидете в Атина. Имате две възможности. Едната изисква да оставите кораба, да си натоварите багажа на нещо (да кажем камила или каруца), да прекосите пустинята за да достигнете до някой от пристанищните градове като Порт Саид или Александрия и от там пак да хванете кораб, който ще ви транспортира през Средиземно море до Атина. Другата възможност повелява следното: от Шарм ел Шейх поемате с кораба на юг през Червено море, излизате в Индийския океан и заобикаляте цяла Африка, докато стигнете бреговете на Мароко; от там много внимавате да завиете на изток (не на запад), да уцелите Гибралтарския проток, да минете през него и после лека-полека да се придвижите до Гърция, за да акостирате в Атина. Нещата стават по-неприятни, когато трябва да се превозват товари с търговска цел.
Така възниква идеята да се прокопае плавателен канал, свързващ Червено със Средиземно море. Идеята възниква през втората половина на 19-ти век. След множество перипетии и 11 години труд е прокопан Суецкия канал. Няколко хиляди души са загинали при строежа му. Открит е през 1869 г. От тогава до сега е претъпрял няколно реконструкции. В момента каналът е собственост на държавата Египет, за което изключителна заслуга има Гамал Абдел Насър. Поради това той е много уважавана личност в Египет.
През Суецкия канал имат право да преминават всякакви кораби от всички държави. Таксите попадат в държавната хазна. Тогава кой е по-важен: Нил или Суец? Кораби се движат непрекъснато. Движението е само в една посока, като има две места за разминаване.
Ние взехме разстоянието за 12 часа. Виждат се кораби пред нас и зад нас. Всички се движим един след друг. Самият канал изглежда като една голяма река през пустинята.
От двете страни се виждат пясъци.
Това съм аз, държа си шапката, за да не ми я отвее вятърът.
По бреговете тук-там има слаба пустинна растителност. Но пък има електропроводи, които преминават от единия бряг към другия.
Поглед от кораба към брега.
Минаваме под мост.
Друг мост.
Около канала има места, където има някаква дейност. В същност освен, че е транспортно съоръжение, той създава и поминък в пустинната територия.
Да преминеш през Суецкия канал е специално преживяване. Самата мисъл, че две морета са свързани по изкуствен начин на мен ми действува особено. Това съоръжение е своеобразен връх на инженерната мисъл. Мисля, че освен Панамския канал, друго такова на Земята няма.
Въртя глобуса за да предположа, къде може да се направи подобно нешо. А междувременно след 12 часово пътуване достигнахме до Порт Саид. От там нашето пътуване продължава към Атина.