Последвай ме в Bloglovin`

  • Забравена парола?
  • Забравено потребителско име?

Модно шоу на круизния кораб

Ние все още сме в открито море. Пътуваме към Мумбай - Индия и прекарваме времето си по палубите, или на други места, за които ви разказах, в това число и по магазините. Влизам в магазина за бижута и момичето, което работи там ми подава някаква покана с думите: "Госпожо, ще има модно шоу, ако желаете, може да го посетите."

Отговарям: "Благодаря, но знаете ли, че ме поканиха да участвувам като модел?"
"О! Непременно приемете, много ще се забавлявате." - казва тя. Дали пък да не се съглася? Така или иначе, ще отида на това шоу, сигурно ще ми е по-забавно на подиума, отколкото в публиката. Значи решено - включвам се. Минавам през бутика за дрехи и на въпроса "Какво решихте?" отговарям "Добре, ще се пробвам." Денят се изниза и вечерта ми се обаждат по телефона, за да ми съобщят кога и къде да се явя за подготовка на шоуто.

На другия ден се явявам на уреченото място. С любопитство разглеждам останалите дами и със задоволство решавам, че не изглеждам по-зле от тях. Усещам как самочувствието ми леко започва да се покачва. Донасят саритата и бижутата. Започваме да си избираме тоалети. Аз се ориентирах към едно тъмносиньо сари със сребристи нишки. Относно бижутата имахме малък спор със стилистката. Отстъпих и приех нейния вариант, макар че не се съгласих с нея. Приех го защото, както се казва, всеки трябва да си знае мястото; аз се хванах да "играя" модел, а не стилист, а стилистът има решаващата дума. Както и да е, накичиха ме с един пищен гердан от седем реда мъниста, гривна, обици и пръстен с блестящи кристали.
След това дойде ред на сарито. То е ушито от около 12 метра плат, който се увива около тялото. Не знам дали индийките сами си го увиват, но при нас тази работа я свърши дамата-индийка, която беше съпруга на дизайнера на бижутата и саритата. След като ме опаковаха добре, имах чувството, че съм паяк в чувал. Краят на сарито се премята през дясната ми ръка и трябва да внимавам да не го изпусна за да не се развие. След това ни поставиха на челата по един знак в индийски стил, който означава нещо като "Бог да те пази". Вече мислех, че сме приключили с подготовката, когато ни дадоха по един лист, на който се прави опис на бижутата, които си взела и се подписваш. И...настъпи часът на истината. Тогава разбрах какво в същност има по мен. Сарито е от чиста плътна коприна и сребристите нишки по него не са просто сребристи, а са сребърни, от чисто сребро, втъкано при изработката на плата. Декорацията му е дизайнерска, т.е. специална и единствена. А бижутата... Гривната, пръстенът и обиците не са просто кристалчета, а добре шлифовани рубини, инкрустирани върху бяло злато. Колието пък се състои не просто от мъниста, а от седем реда рубини, шлифовани като топчета. За цената не питам. Подписвам се и си мисля, че пръстенът ми е доста голям и трябва да внимавам да не го изгубя, защото иначе... не ми се мисли.
Тръгваме към залата, в която ще се провежда шоуто. Обясняват ни в какъв ред ще излизаме. Аз съм втора. Е, добре че не съм първа. Идва и моят ред. Чувам името си, казват от къде съм и започват да обясняват относно сарито и бижутата. Разбирам, че сарито, в което съм облечена се носи от високопоставени дами в много официални случаи. Минавам по пътеката. От време на мреме ме спират от публиката за да разглеждат бижутата и сарито. Накрая се връщам на сцената. И...изненада! Чувам, че водещата обявява: "А сега, за да завършим шоуто в индийски стил, нашите модели ще потанцуват под звуците на типична индийска музика!" Е, за това вече не бяхме предупредени. Сигурно за да не се откажем да участвуваме. Започвам бързо да мисля какво ще предприема. Мога да откажа да танцувам, но това е пораженчески подход, значи не става. А как в същност изглежда един индийски танц? Нещо като кючек, ама не съвсем. Сещам се, че кючек (под името бели-денс) гледах през последните две години на новогодишните тържества, които този път прекарах в Турция. Усилено движеха таза, но това няма да ми се получи в това сари. Значи остават ръцете - въртяха ги по един особен начин. Това мога да го направя, обаче имам два проблема. От една страна трябва да държа сарито да не се размотае. От друга страна трябва да стискам пръстите на ръката плътно, за да не изгубя пръстена. Значи нещо такова, като да танцувам в стойка "мирно"! Какво ми остава? - да подходя с чувство за хумор, нали щях да се забавлявам. В това време музиката вече е засвирила и дамата пред мен потегля. И аз тръгвам. Правя нещо като танц и си представям как ли изглеждам отстрани и изведнаж ми стана много смешно. Чувам, че публиката ръкопляска. Сигурно и те са се забавлявали.
В крайна сметка, после, като си гледах филма от камерата, който съпругът ми направи, останах с впечатлението, че даже съм се представила много добре (в сравнение с другите). Даже мисля, че съм се справила най-добре! Звучи нескромно, нали? Няма нищо, аз не считам, че скромността краси човека. Само му пречи. А и не вярвам, че хората, които изглеждат скромни са скромни, има и доза лицемерие. Но това е друга тема за размисъл, да не се отплесваме сега!
И така, шоуто приключи, но аз получих популярност, която продължи и след това доста дълго време. Често ме спираха и ме питаха разни неща - от къде съм, с какво се занимавам... Често се случваше да ми обърнат внимание на облеклото, което нося. На тази снимка съм с един панталон, който си купих (по-късно) от Индия.

DSC01284

Той предизвика голям интерес сред дамите от кораба. Казва се модел "Али Баба" и е от памук. Малко е странен за из града, но е интересен за ходене на плаж. Аз го носех, когато отивам на басейна.
Ето, че вече се приближаваме до темата за Индия, а това ще е обект на следващия разказ...

 

Още в тази категория: ←Корабен живот | Индия - първа среща→

Оставете коментар

Всички полета, отбелязани със звезда (*) са задължителни. Не е разрешен HTML код.

Всички полета, отбелязани със звезда (*) са задължителни. Не е разрешен HTML код.

Още в «Пътешествия» …

Зимна пролет в Мароко

Зимна пролет в Мароко

В Мароко корабът ни акостира в Танжер, но ние имаме…
Италианската част на круиза от Сингапур до Ротердам

Италианската част на круиза от Сингапур до Ротердам

Часът е 16.30 и корабът отплава от Пирея в посока…
Аликанте и Алмерия - испанската част от круиза от Сингапур до Ротердам

Аликанте и Алмерия - испанската част от круиза от Сингапур до Ротердам

Денят е 01 април и корабът ни акостира на пристанището…
Суецкият канал - новият Нил

Суецкият канал - новият Нил

Нашето пътуване с круизния кораб продължава. Намираме се в Шарм…
Петра - едно от чудесата на света

Петра - едно от чудесата на света

Петра е древен град, който се намира в Йордания. Бил…
Корабен живот

Корабен живот

А сега, приятели, искам да разкажа малко за живота на…
Шри Ланка - една усмихната страна

Шри Ланка - една усмихната страна

Здравейте приятели! Вече сме в Шри Ланка. Слънчево, приятно топло,…
Шарм ел шейх - една перла от Египет

Шарм ел шейх - една перла от Египет

Напускаме Йордания и на следващата сутрин сме в Шарм ел…
Пиратско море

Пиратско море

И така, напуснахме Индия и следващата ни спирка е Маскат…
Мумбай и пазарите

Мумбай и пазарите

Казват, че Мумбай бил раят на шопинга. Решихме да проверим…