Logo
Печат на тази страница

Шарм ел шейх - една перла от Египет

Шарм Ел Шейх А. Сурова Шарм Ел Шейх

Напускаме Йордания и на следващата сутрин сме в Шарм ел шейх - Египет. Това е едно курортно селище, предимно за управленския елит на Египет, във всички времена.

Тук се намират правителствени резиденции, но вече има и много ресорти, в които почиват туристи от всякакви националности. Изглежда, че има силно присъствие на руско-говорящи туристи - в хотелите, а и на други места има много табели, написани на руски език.

Ние се отправяме към един ресорт, от който ще поемем с лодка в морето, за да разглеждаме коралов пасаж и различни видове риби. Както се досещате, всичко това е под вода, затова и лодката е с прозрачно дъно. Качването на лодката се оказа задача с повишена трудност. Самата лодка е на около 100 метра навътре във водата. Има понтонна пътека от пясъка до нея. Пътеката е широка около 40 сантиметра, което не е много, но не е и малко. Проблемът е, че пътеката се клати, а няма ограда, нито дори въжета, за които да се хванеш, докато вървиш по нея (вървиш не е точната дума, по-скоро залиташ по нея). С една дума - има реална опасност да
цопнеш във водата. Няма да се удавиш, но пък ще се намокриш и това ще ти създава съответния дискомфорт. Помагачи няма. Има двама мъже, които преценяват на кого да помагат и на кого не. В крайна сметка помогнаха само на един турист - просто нямаше как да не му помогнат. Той беше с патерици и те просто го пренесоха до лодката. Останалите се справихме кой както може.

01

Ето ме, вече настанена на горната палуба.

Първо се настаняваме за панорамна разходка по крайбрежието. Предлагат ни разхладителни напитки. Насреща ми е крайбрежието, погледнато откъм морето - прекрасен плаж, красиви хотели, някои много големи, други съвсем малки, но всичките много кокетни.

Постепенно лодката влиза по-навътре в морето. Ние се преместваме на долния етаж, където е прозрачното дъно. Забелязвам някакви красиви растения, като цветя в различни цветове и форми и се изненадвам каква учудваща флора има под водата. Изненадата ми, обаче, става много по-голяма, когато разбирам, че това не са растения, а корали. Появяват се корали в най-различни форми; един от тях много приличаше на мозък, друг - на октопод... Цветовете са невероятни - синьо, лилаво, зелено, всеизвестното кораловочервено и всички други цветове, които можете да си представите. Появяват се и причудливи риби. Някои от тях са изненадващо пъстри. Гледката е впечатляваща и при възможност непременно трябва да се види.
Все пак идва краят на морската разходка и лодката се отправя към брега. Спира и идва време за следващото приключение - да минем по понтонната пътека.

02

Задачата е да мина по нея без да се подхлъзна или да залитна и да падна във водата. Пускам в ход знанията ми по физика. Хлъзгането е по-голямо, когато е по-голяма допирната площ - значи е по-добре да съм си с моите чехлички с ниско тънко токче, вместо да се събувам боса по мократа пътека. За да не залитам трябва пътеката да не се клати, а това може да стане, ако по нея няма друг човек освен мен. За целта трябва да изчакам този, който е пред мен да стъпи на брега и аз тогава да тръгна. Само че няма как да спра тези, които са зад мен да не тръгнат по пътеката, преди аз да финиширам. Тогава... Мога да минимизирам времето, през което съм на пътеката. Как? Много просто - вместо да ходя по нея, ще я пробягам. Някога бях много добра в спринта! Речено-сторено. Заставам на старт, изчаквам предходния турист да стъпи на пясъка (през това време зад мен ме подканят да тръгвам, но аз си имам стратегия и чакам), нахлупвам си добре шапката (за да не я загубя попътно), премятам чантата през рамо и когато пред мен вече няма никой се спускам бегом като вихър (или поне аз така си мисля) по понтонната пътека. В края й правя отскок и се приземявам върху сухия пясък (отскокът ми е спомен от дисциплината "скок на дължина", и в нея много ме биваше!). И така, това спортно мероприятие завърши успешно за мен и докато си оправям тоалета, все още с гръб към лодката, се питам какво ли става със съпруга ми, който остана след мен. В този момент чувам звук, наподобяващ падане на тежко тяло върху земята. Обръщам се и какво да видя - отговорът на вълнуващия ме въпрос. Съпругът ми, изтътрузил всичките си 115 килограма върху пясъка и размахващ ръце и крака в опит да се изправи.

 

03

Това е той.

Стана ми хем смешно, хем жално - все пак това е МОЯ съпруг. Спускам се да му помагам да стане - подавам му ръка, но не е ясно кой кого тегли - аз, с моите 53 килограма изправям него, или той с неговите 115 килограма дърпа мен. Очевидно моралната подкрепа надделява и аз го издърпвам. Вече се е изправил, няма травми и е сух. Значи можем да продължим по програмата. Все пак добре, че се е приземил, а не се е приводнил!

Качваме се на автобуса, за да обикаляме комплекса. Екскурзоводът ни обяснява някои факти - например малките симпатични къщички, които сега са курортни вили, са построени от израелците по време няколкодневната война между Израел и Египет като жилища за израелските войници. Вероятно израелците са очаквали, че ще останат тук повече от няколко дни! Друга особеност - да се пазариш е направо задължително. Тук хората отиват да купуват нещо не просто за да купят, а също и да се насладят на ритуала "пазарлък". Същото важи и за продавача. Пазарлъкът се прави и при услугите. Дават ни пример: ако вие искате да хванете такси и питате предварително за цената, тя вероятно ще ви се стори висока; вие се отказвате с намерението да търсите друго такси, което да ви предложи по-ниски цени; спирате друго такси, но то също ви предлага висока цена и вие пак се отказвате; по тази система вие никога няма да намерите превоз, не защото такситата са много скъпи; просто още при първото такси трябва да поискате по-ниска цена и работата ще стане.

Спираме за разходка в една търговска зона. Има много магазини, които предлагат всякакви стоки. Нямаме много време и затова бързо се ориентирам към какво ще се насоча, а и пазаренето отнема време. Харесала съм една чанта. Предлагат ми я за 70 долара. Била от камилска кожа. Решавам да сваля цената наполовина (амбициозно!). Да видим дали ще стане! Пазарлъкът вървеше добре докато стигнахме цена 40 долара. После забуксува. Продавачът ми обяснява какви достойнства има чантата - освен че е от естествена камилска кожа, била и оригинална маркова - "Алвиеро Мартини", произвеждали ги в Египет. Честно казано, чантата си заслужаваше даже първоначалните 70 долара, но нали аз бях решила да се пробвам да видя доколко ще успея да сваля цената... Мъжът ми ми напомня, че нямаме време, трябва да сме в автобуса след 15 минути. Аз се запъвам на моите 35 долара, а продавачът не отстъпва. Забелязвам, че почва да нервничи. Давам си сметка, че съм достигнала психологическата граница в пазаренето и ако упорствувам сделка просто няма да стане. Хем не искам да си тръгна без чанта, хем не искам да се предам. И докато трескаво мисля как да постъпя, решението идва отвън: съпругът ми, вече почти разнервиран, вади 40 долара, плаща и взема(ме) чантата. От цялата работа направих извод - цената се сваля наполовина плюс малко отгоре.

Почти на бегом се отправяме към мястото, където ни чака автобусът. Всички вече са се качили, чакат само нас. Виновно се извинявам за закъснението и тръгваме. Закарват ни на пристанището, от където ще се качим на кораба.

 

04

В едната от двете торби, които държа в ръцете си се намира въпросната чанта.

А ето и самата чанта отпред и отзад.

 

new 1

Фамозна е нали? С щампа като географска карта. Много подходяща за пътешественички. Излъчва приключенски дух, но и е изключително женствена.

 

07

08

09

От пристанището можете да си вземете велосипед под наем и да обикаляте Шарм ел шейх.

10

11

12

13

Със спасителните лодки ни извозват до кораба.

14

15

Напускаме това прекрасно място, където през април можете спокойно да се печете на плажа. Отправяме се към едно друго място, грандиозно съоръжение - Суецкия канал. Но за него следващия път.

©2014 Anna Fashion Shops & Travel All rights reserved